Да можеш да чакаш - Кристина Димитрова Übersetzung ins Russische

Да можеш да чакаш

От умора заспа и звездата, а луната смени я във мрака
В бездомен прегърна нощта както скитника родната стрята
Във съня си посрещнах те аз
Вън ранено небето заплака и забравен във
Времето глас ми прошепна: "Да можеш да чакаш"
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Две искри от забравен пожар ще запалят нов огън от нежност
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда...
Във съня си посрещнах те аз
Вън ранено небето заплака и забравен във
Времето глас ми прошепна: "Да можеш да чакаш"
И заслуша гласа на нощта, буден спомен прекрачи през прага
От устата ти до болка следа
Аз се втурнах, не можех да чакам
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Две искри от забравен пожар ще запалят нов огън от нежност
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Две искри от забравен пожар ще запалят нов огън от нежност
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда

Умение ждать

От усталости уснула и звезда, ночь её сменила во мраке луна
Как бездомный нашлепа была обнята, будто родимой крышей странника мрак
Тебя встретила я в грёзах своих
С плачем раненым небо наружи простило забытое в
Времени голос мне прошептал: «Терпение твоё»
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его
Две былых костра пепельных искры зажгут пламя новой неги
Знай, терпеньем ты встретишь свою настоящую любовь
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его...
Тебя встретила я в грёзах своих
С плачем раненым небо наружи простило забытое в
Времени голос мне прошептал: «Терпение твоё»
Слушая шорох ночи внемля, оживший в памяти миг перешагнул порог
След от губ твоих до боли жгут
Помчалась я прочь — терпеть не могла
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его
Две былых костра пепельных искры зажгут пламя новой неги
Знай, терпеньем ты встретишь свою настоящую любовь
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его
Две былых костра пепельных искры зажгут пламя новой неги
Знай, терпеньем ты встретишь свою настоящую любовь
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
Знай, терпеньем ты встретишь свою настоящую любовь
Знай, терпенье — божий дар, что Надеждой зовём мы его