Плашило - Novem translation in Russian

Плашило

Вече свикнал със празната хлад
Обикнал комфорта на сладка тъга
Питам тва ли съм аз
Питам тва ли съм аз

Вече само страха и животинския глад ли са там
Само тва ли е там
И тва ли съм аз
Тва ли съм аз

На поле от катран
Облещил очите към слънцето, чакам го сам
Дресирал гнева си със суета
Подострил езика, затънал в кал

Впрегнах моя господар
И са яздя си страха
Са жонглирам с реалност
Са съм никой и съм пръв
Лицето ми е празно, а ръцете ми са в кръв
Гледам навътре и надолу и виждам само смърт

Непоклатима стража, тва е щото те не знаят
В тях се припознавам
Непоклатима стража, тва е щото те не знаят
Страха се крие и в палача
Хладнокръвно браня, тва което мисля и вярвам
Не знам дали е истина, ама и е те не знаят

Аз съм чучело от тъга и слама
Играя страшен по принуда в гротескна драма
Аз съм плашило с една единствена задача
Страховете ми да стряскам
И да се моля, че се плашат

Аз съм чучело от тъга и слама
Играя страшен по принуда в гротескна драма
Аз съм плашило с една единствена задача
Да плаша
Да оцелявам

Върша тва което трябва
Или това, което ми кажат
Няма значение докато сит ми е стомаха
Главата си в торбата слагам, чакам свойта част от хляба
Няма значение, щото и те не знаят

Кое е истина
И кое е от играта
Няма и да разберат, тук един е царя
Важното е да се вярва
В квото и да е стига от него да бягаш

Вече свикнал с празната хлад
Обикнал комфорта на сладка тъга
Питам тва ли съм аз
Питам тва ли съм аз

Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз
Тва ли съм аз

Пугало

Уже привык к пустой прохладе,
Полюбил комфорт сладкой тоски.
Спрашиваю, это ли я?
Спрашиваю, это ли я?

Уже лишь страх и звериный голод там,
Только это ли там?
И это ли я?
Это ли я?

На поле из дегтя,
Ослепив глаза к солнцу, жду его один.
Дрессировал гнев свой суетой,
Отточил язык, погряз в грязи.

Запряг своего господина
И скачу верхом на страхе,
Жонглирую реальностью,
Я никто и я первый.
Лицо моё пустое, а руки в крови,
Смотрю внутрь и вниз и вижу только смерть.

Непоколебимая стража, вот чего они не знают,
В них узнаю себя.
Непоколебимая стража, вот чего они не знают,
Страх прячется и в палаче.
Хладнокровно защищаю то, что думаю и во что верю,
Не знаю, правда ли это, но и они не знают.

Я пугало из тоски и соломы,
Играю страшного по принуждению в гротескной драме.
Я пугало с единственной задачей -
Своими страхами пугать
И молиться, чтобы боялись.

Я - чучело из тоски и соломы,
Играю страшного по принуждению в гротескной драме.
Я - пугало с единственной задачей -
Пугать
Выживать.

Делаю то, что должен,
Или то, что скажут.
Неважно, пока сыт мой желудок,
Голову в мешок кладу, жду свою часть хлеба.
Неважно, ведь и они не знают,

Что есть правда,
И что от игры.
Не узнают и не поймут, здесь царь один.
Важно верить
Во что угодно, лишь бы от этого бежать.

Уже привык к пустой прохладе,
Полюбил комфорт сладкой тоски.
Спрашиваю, это ли я?
Спрашиваю, это ли я?

Это ли я?
Это ли я?
Это ли я?
Это ли я?
Это ли я?
Это ли я?
Это ли я?
Это ли я?