Lyrics and translation Emil Dimitrov - Arlekino

Arlekino

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!

В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.

Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.

Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.

Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!

Harlequin

The old Beuo's wagon moves on,
from city to city sad days are strung.
The wagon with a torn canvas
and the puppets Meili and Harlequin.

Harlequin was a wooden man,
in the little theater of old Beuo.
The audience laughed a lot in the evening
at the carved wooden doll.

Harlequin, Harlequin!
Harlequin without a heart!
How many joys your wooden face does not know!

In the theater of old Beuo,
Princess Meili played.
Through the old torn canvas
Harlequin looked at her.

Harlequin looks, timidly every evening,
at old Beuo with pleading eyes.
He carves a heart in it,
so that he can fall in love with Meili.

Harlequin, Harlequin!
Harlequin without a heart!
How many joys your wooden face does not know.

Touched by his pleas, Beuo,
once took it in his hands.
And in the first insensitive tree
a little heart was carved with a chisel.

Harlequin loved the doll Meili
and glowed tenderly in endless love.
He played as he never had before,
but he burned out, all aflame with love.

Harlequin, Harlequin!
You burned from love,
the audience did not understand this last role of yours.

The old Beuo's wagon moves on,
left alone with the doll Meili.
Over a small handful of wood ash
he wept for his Harlequin.

Harlequin, Harlequin!
You burned from love,
the audience did not understand this last role of yours.

HARLEQUIN! HARLEQUIN!
YOU BURNED FROM LOVE!