Lyrics and translation Слави Трифонов feat. Ку-ку Бенд - Нещо лично

Нещо лично

През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях.
Над мен летеше моят страх, като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам...
И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя,
и уморен да ида в нищото...

Някога, някъде далеч аз не спрях и пак вървях
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях а вървях и пак вървя назад вървя.
И по ръба на пропастта аз вървях и вървях
стъпвах от тъмната страна и обратно броях,
години, дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал болката.

Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях,
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях а вървях.

Това което имам, това което нямам, това което губя аз.
Това което имам, това което нямам и винаги намирам аз.

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
следяхме се очи в очи, но не спрях, а вървях,
оставих го далеч от себе си.

Что-то личное

Сквозь ад прошел, но не остановился,
а шел и шел всё вперед.
Надо мной парил мой страх, словно черный ворон,
и ждал, когда я сдамся, отдам ему себя,
потому что был я один...
И была тьма передо мной и во мне, но я шел и шел,
а тихие мертвые голоса звали меня к себе.
И я на миг пожелал остановиться и уснуть,
и усталым уйти в никуда...

Когда-то, где-то далеко я не остановился и снова шел,
все когда-нибудь остановится, но я не останавливался,
против себя стоял и не было пути,
но я не останавливался, а шел и снова шел назад.
И по краю пропасти я шел и шел,
ступал с темной стороны и обратно считал,
годы, дни и часы, но не помнил, когда впустил в себя боль.

Когда-то, где-то далеко я не остановился и снова шел,
все когда-нибудь остановится, но я не останавливался,
против себя стоял и не было пути, но я не останавливался, а шел.

То, что имею, то, чего не имею, то, что теряю я.
То, что имею, то, чего не имею, и всегда нахожу я.

Сквозь ад прошел, но не остановился, а шел и шел.
Надо мной парил мой страх, словно черный ворон,
мы смотрели друг другу в глаза, но я не остановился, а шел,
оставил его далеко позади.