Paroles et traduction Milena - 74

74

Кажи защо стоя
с наведена глава.
Търся с поглед аз една кола,
дори не знам коя е тя.
Търся с поглед аз една кола,
дори не знам коя е тя.
Изгубих те нали.
Завинаги, завинаги.
И тихо промълви
Прости и забрави.
Вървя, вървя така
със твойта снимка във ръка.
Вървя от другата страна
с увехналите ти цветя.
Как искам да те спра,
да върна времето във шест часа,
да те целуна нежно по носа
и този миг да замразя.
Не мога да заспя,
не виждам ни звезди ни луна.
Как искам силно да крещя
и всичко т'ва да е лъжа.
Как искам да те спра,
да върна времето във шест часа,
да те целуна нежно по носа
и този миг да замразя.
Не мога да заспя,
не виждам ни звезди но луна.
Как исмам силно да крещя
и всичко т'ва да е лъжа.

74

Tell me why I stand
with my head bowed.
I search with my gaze for a car,
I don't even know which one it is.
I search with my gaze for a car,
I don't even know which one it is.
I've lost you, haven't I.
Forever, forever.
And quietly whisper
Forgive and forget.
I walk, walk like this
with your picture in hand.
I walk on the other side
with your withered flowers.
How I want to stop you,
to return time to six o'clock,
to kiss you gently on the nose
and freeze this moment.
I can't sleep,
I see neither stars nor moon.
How I want to scream
and for all this to be a lie.
How I want to stop you,
to return time to six o'clock,
to kiss you gently on the nose
and freeze this moment.
I can't sleep,
I see neither stars nor moon.
How I want to scream
and for all this to be a lie.