Paroles et traduction Milena - 74

74

Кажи защо стоя
с наведена глава.
Търся с поглед аз една кола,
дори не знам коя е тя.
Търся с поглед аз една кола,
дори не знам коя е тя.
Изгубих те нали.
Завинаги, завинаги.
И тихо промълви
Прости и забрави.
Вървя, вървя така
със твойта снимка във ръка.
Вървя от другата страна
с увехналите ти цветя.
Как искам да те спра,
да върна времето във шест часа,
да те целуна нежно по носа
и този миг да замразя.
Не мога да заспя,
не виждам ни звезди ни луна.
Как искам силно да крещя
и всичко т'ва да е лъжа.
Как искам да те спра,
да върна времето във шест часа,
да те целуна нежно по носа
и този миг да замразя.
Не мога да заспя,
не виждам ни звезди но луна.
Как исмам силно да крещя
и всичко т'ва да е лъжа.

74

Скажи, зачем стою
я, голову склонив.
Ищу глазами я машину,
даже не знаю, чья она.
Ищу глазами я машину,
даже не знаю, чья она.
Потеряла тебя ведь.
Навсегда, навсегда.
И тихо прошептала:
"Прости и позабудь".
Иду, иду вот так,
с твоей фотографией в руке.
Иду по другой стороне,
с твоими увядшими цветами.
Как хочу тебя остановить,
вернуть время на шесть часов,
поцеловать тебя нежно в нос
и этот миг заморозить.
Не могу уснуть,
не вижу ни звезд, ни луны.
Как хочу громко кричать
и чтобы все это было ложью.
Как хочу тебя остановить,
вернуть время на шесть часов,
поцеловать тебя нежно в нос
и этот миг заморозить.
Не могу уснуть,
не вижу ни звезд, ни луны.
Как хочу громко кричать
и чтобы все это было ложью.