Paroles et traduction Emil Dimitrov - Arlekino

Arlekino

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!

В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.

Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.

Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.

Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!

Арлекин

Едет повозка старого Буо,
от города к городу тянутся грустные дни.
Повозка с порванным пологом
и куклами Мели и Арлекином.

Арлекин был деревянным человечком,
в маленьком театре старого Буо.
Много смеялась публика по вечерам
над резной куклой из дерева.

Арлекин, Арлекин!
Арлекин без сердца!
Сколько радостей не знает твое деревянное лицо!

В театре старого Буо,
играла принцесса Мели.
Сквозь старое драное полотно
смотрел на нее Арлекин.

Арлекин смотрел, каждый вечер робко,
на старого Буо умоляющими глазами.
Он просил одно сердце, чтобы тот вырезал ему,
чтобы он смог влюбиться в Мели.

Арлекин, Арлекин!
Арлекин без сердца!
Сколько радостей не знает твое деревянное лицо!

Тронутый его мольбами Буо,
однажды взял его в свои руки.
И в первом бесчувственном дереве
резцом вырезал маленькое сердце.

Арлекин полюбил куклу Мели
и в бесконечной любви нежно засиял.
Он играл так, как никогда раньше,
но, объятый пламенем любви, сгорел.

Арлекин, Арлекин!
Ты от любви сгорел,
эту последнюю твою роль публика не поняла.

Едет повозка старого Буо,
остался он один с куклой Мели.
Над горсткой пепла от дерева
он плакал о своем Арлекине.

Арлекин, Арлекин!
Ты от любви сгорел,
эту последнюю твою роль публика не поняла.

АРЛЕКИН! АРЛЕКИН!
ТЫ ОТ ЛЮБВИ СГОРЕЛ!