Paroles et traduction Михаела Маринова - Strah ot samota

Strah ot samota

Виждам те, стоиш пред мен
Говориш тихо и си мислиш пак за нашия момент
Не чуваш нищо, нито грам
От моите думи плашиш се, но знам
Че вярваш тайно в мен

Нима не трябва да съм толкова близка
Мисълта за нас не спира да ме притиска
Не знам дали си заслужава риска

Приемах дълго теб за моя награда
Но истината остава
И намират място вътре в мен

Думите, които искаме да кажем
Чувствата, които знаем, че ги няма вече в нас
Но просто си мълчим
Потънали в миналото ще останем
Един до друг ще бъдем дълго, но ще знаем
Че това е просто страх от самота

Чуваш ли ме, викам
Мислиш ли ме, питам
Колко още ще трябва да мълчиш
Чуваш ли ме, викам
Мислиш ли ме, питам
Колко още ще трябва да мълчиш

Нима не трябва да съм толкова близка
Мисълта за нас не спира да ме притиска
Не знам дали си заслужава риска

Приемах дълго теб за моя награда
Но истината остава
И намират място вътре в мен

Думите, които искаме да кажем
Чувствата, които знаем, че ги няма вече в нас
Но просто си мълчим
Потънали в миналото ще останем
Един до друг ще бъдем дълго, но ще знаем
Че това е просто страх от самота

Потънали в миналото ще останем
Един до друг ще бъдем дълго, но ще знаем
Че това е просто страх от самота

Fear of Loneliness

I see you, standing in front of me
You speak softly and your thoughts are all absorbed in our moment
You do not hear a thing, not a gram
You fear my words, but I know
That you secretly believe in me

Do I have to be so distant anymore?
The thought of us still weighs on my mind
I don't know if it's worth the risk

For a long time I thought of you as my prize
But the truth prevails
And the truth finds a place within me

The words that we want to say
The feelings that we know are no longer the same
But we just keep our silence
We will forever be stuck living in the past
We will be together for a long, long time, but we will know
That all this is simply fear of loneliness

Do you hear me, I cry out
Do you think of me, I ask
How much longer must you stay quiet
Do you hear me, I cry out
Do you think of me, I ask
How much longer must you stay quiet

Do I have to be so distant anymore?
The thought of us still weighs on my mind
I don't know if it's worth the risk

For a long time I thought of you as my prize
But the truth prevails
And the truth finds a place within me

The words that we want to say
The feelings that we know are no longer the same
But we just keep our silence
We will forever be stuck living in the past
We will be together for a long, long time, but we will know
That all this is simply fear of loneliness

We will forever be stuck living in the past
We will be together for a long, long time, but we will know
That all this is simply fear of loneliness