Paroles et traduction Преслава - Право в очите

Право в очите

Там с месеци спя в другата стая, не до теб
Вместо с кафе, будиш ме пак със фалшивото: "Искам да си до мен"

Този студ не е вън, а вътре във нас
Но мълча всеки път
Вместо да го извикам на глас

Право във очите хвърлям ти лъжите
От любов преглъщани
Казваш много чаши пак съм наредила
Двойно повече за теб изпих
Право във очите връщам ти сълзите
Не позна, не ослепях
Малко ли ти беше толкова години
Че завинаги за теб ги пропилях

Пак питаш защо ставам студена всяка нощ
Всичко във мен е просто едно огледало на тази мъртва любов

Но този студ не е вън, а вътре във нас
И мълча всеки път
Вместо да го извикам на глас

Право във очите хвърлям ти лъжите
От любов преглъщани
Казваш много чаши пак съм наредила
Двойно повече за теб изпих
Право във очите връщам ти сълзите
Не позна, не ослепях
Малко ли ти беше толкова години
Че завинаги за теб ги пропилях

И мълча всеки път вместо да го извикам на глас

Право във очите хвърлям ти лъжите
От любов преглъщани
Казваш много чаши пак съм наредила
Двойно повече за теб изпих
Право във очите връщам ти сълзите
Не позна, не ослепях
Малко ли ти беше толкова години
Че завинаги за теб ги пропилях

Прямо в глаза

Месяцами сплю в другой комнате, не рядом с тобой.
Вместо кофе, ты будишь меня фальшивым: "Хочу, чтобы ты была рядом".

Этот холод не снаружи, а внутри нас.
Но я молчу каждый раз,
Вместо того, чтобы выкрикнуть это.

Прямо в глаза бросаю тебе ложь,
Проглоченную из-за любви.
Говоришь, много бокалов я снова расставила,
Вдвое больше за тебя выпила я.
Прямо в глаза возвращаю тебе слезы,
Не угадал, не ослепла.
Разве тебе было мало стольких лет,
Что я навсегда их за тебя потратила впустую?

Снова спрашиваешь, почему я становлюсь холодной каждую ночь.
Всё во мне — просто отражение этой мертвой любви.

Но этот холод не снаружи, а внутри нас.
И я молчу каждый раз,
Вместо того, чтобы выкрикнуть это.

Прямо в глаза бросаю тебе ложь,
Проглоченную из-за любви.
Говоришь, много бокалов я снова расставила,
Вдвое больше за тебя выпила я.
Прямо в глаза возвращаю тебе слезы,
Не угадал, не ослепла.
Разве тебе было мало стольких лет,
Что я навсегда их за тебя потратила впустую?

И молчу каждый раз, вместо того, чтобы выкрикнуть это.

Прямо в глаза бросаю тебе ложь,
Проглоченную из-за любви.
Говоришь, много бокалов я снова расставила,
Вдвое больше за тебя выпила я.
Прямо в глаза возвращаю тебе слезы,
Не угадал, не ослепла.
Разве тебе было мало стольких лет,
Что я навсегда их за тебя потратила впустую?