Струва ли си всъщност - Тодор Колев traduction en russe

Струва ли си всъщност

Струва ли си всъщност? Имаше ли смисъл
Да започнем тази глупава игра?
Ти не си самичка, аз не съм самичък
И за теб не давам пукната пара

Спомени и хора, навици и мисли
Между нас разсипват своя лепкав прах
Вкус на чужди устни има в твойте устни
Смях на чужди устни има в моя смях

Но когато морето, небето, земята
Край нас и над нас, и под нас замълчат
Във очите, в ръцете, в телата, в сърцата
Сто дявола дяволски думи шептят
Случайни, нетрайни и смешни, и грешни желания
Вплитат ни в ритъма нов

И няма ни вчерашна, утрешна, днешна
А пак безначална, безкрайна любов
И защо ли някак малко тъжна стана
Тази лековата глупава игра?
Дявол ще те вземе, ти какво си мислиш
Аз за теб не давам пукната пара

Но когато морето, небето, земята
Край нас и над нас, и под нас замълчат
Във очите, в ръцете, в телата, в сърцата
Сто дявола дяволски думи шептят
Случайни, нетрайни и смешни, и грешни желания
Вплитат ни в ритъма нов

И няма ни вчерашна, утрешна, днешна
А пак безначална, безкрайна любов
Струва ли си всъщност? Имаше ли смисъл
Като знаем края, като няма път?

Има две пътеки, има двама души
Двама в две пътеки винаги вървят
Двама в две пътеки винаги вървят
Двама в две пътеки винаги вървят

А стоило ли оно того?

А стоило ли оно того? Был ли смысл
Начинать эту глупую игру?
Ты не одинока, я не одинок,
И за тебя я не дам и ломаного гроша.

Воспоминания и люди, привычки и мысли
Между нами рассыпают свою липкую пыль.
Вкус чужих губ на твоих губах,
Смех чужих губ - в моём смехе.

Но когда море, небо, земля
Вокруг нас, над нами и под нами замолкают,
В глазах, в руках, в телах, в сердцах
Сотня чертей дьявольские слова шепчут.
Случайные, недолгие и смешные, и грешные желания
Вплетают нас в новый ритм.

И нет у нас ни вчерашней, ни завтрашней, ни сегодняшней,
А всё равно безначальной, бесконечной любви.
И почему-то немного грустной стала
Эта целительная, глупая игра?
Чёрт тебя побери, о чём ты думаешь,
Я за тебя не дам и ломаного гроша.

Но когда море, небо, земля
Вокруг нас, над нами и под нами замолкают,
В глазах, в руках, в телах, в сердцах
Сотня чертей дьявольские слова шепчут.
Случайные, недолгие и смешные, и грешные желания
Вплетают нас в новый ритм.

И нет у нас ни вчерашней, ни завтрашней, ни сегодняшней,
А всё равно безначальной, бесконечной любви.
А стоило ли оно того? Был ли смысл,
Когда мы знаем конец, когда нет пути?

Есть две тропинки, есть две души,
Двое по двум тропинкам всегда идут,
Двое по двум тропинкам всегда идут,
Двое по двум тропинкам всегда идут.