Arlekino - Emil Dimitrov перевод на немецкий

Arlekino

Върви каручката на стария Буо,
от град на град се нижат тъжни дни.
Каручката със скъсано платно
и куклите Мели и Арлекин.

Арлекино беше дървено човече,
в малкия театър на стария Буо.
Смееше са много публиката вечер
на издяланата кукла от дърво.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице!

В театъра на стария Буо,
играеше принцесата Мели.
През старото окъсано платно
се вглеждаше във нея Арлекин.

Арлекино гледа, всяка вечер плахо,
стария Буо със молещи очи.
Той едно сърце, в него да издяла,
за да може да се влюби във Мели.

Арлекино, Арлекино!
Арлекино без сърце!
Колко радости не знае дървеното ти лице.

Затрогнат от молбите му Буо,
веднъж го взе във своите ръце.
И в първото безчувствено дърво
с длето издяла мъничко сърце.

Арлекин обикна куклата Мели
и в любов безкрайна нежно засия.
Той игра тъй както никога преди,
но пламнал цял от обич изгоря.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

Върви каручката на стария Буо,
останал сам със куклата Мели.
Над малко шепа пепел от дърво
той плачеше за своя Арлекин.

Арлекино, Арлекино!
Ти от обич изгоря,
таз последна твоя роля публиката не разбра.

АРЛЕКИНО! АРЛЕКИНО!
ТИ ОТ ОБИЧ ИЗГОРЯ!

Harlekin

Es fährt der Karren des alten Buo,
von Stadt zu Stadt reihen sich traurige Tage.
Der Karren mit zerrissener Plane
und die Puppen Meli und Harlekin.

Harlekin war ein hölzernes Männchen,
im kleinen Theater des alten Buo.
Das Publikum lachte abends sehr
über die geschnitzte Holzpuppe.

Harlekin, Harlekin!
Harlekin ohne Herz!
Wie viele Freuden kennt dein hölzernes Gesicht nicht!

Im Theater des alten Buo,
spielte die Prinzessin Meli.
Durch die alte, zerrissene Plane
blickte Harlekin sie an.

Harlekin schaut jeden Abend schüchtern
den alten Buo mit flehenden Augen an.
Dass er ein Herz in ihn schnitze,
damit er sich in Meli verlieben kann.

Harlekin, Harlekin!
Harlekin ohne Herz!
Wie viele Freuden kennt dein hölzernes Gesicht nicht.

Gerührt von seinen Bitten, Buo,
nahm ihn einmal in seine Hände.
Und in das einst gefühllose Holz
schnitzte er mit dem Meißel ein kleines Herz.

Harlekin verliebte sich in die Puppe Meli
und erstrahlte sanft in endloser Liebe.
Er spielte so wie niemals zuvor,
doch ganz von Liebe entflammt, verbrannte er.

Harlekin, Harlekin!
Du bist aus Liebe verbrannt,
diese deine letzte Rolle verstand das Publikum nicht.

Es fährt der Karren des alten Buo,
allein zurückgeblieben mit der Puppe Meli.
Über einer kleinen Handvoll Holzasche
weinte er um seinen Harlekin.

Harlekin, Harlekin!
Du bist aus Liebe verbrannt,
diese deine letzte Rolle verstand das Publikum nicht.

HARLEKIN! HARLEKIN!
DU BIST AUS LIEBE VERBRANNT!