Текст и перевод песни Слави Трифонов feat. Ку-ку Бенд - Нещо лично

През ада минах, но не спрях,
а вървях и вървях.
Над мен летеше моят страх, като гарван чер
и чакаше да се предам, себе си да му дам,
защото бях един и сам...
И беше мрак пред мен и в мен, но вървях и вървях,
а тихи мъртви гласове викаха ме при тях.
И аз за миг си пожелах да се спра и да заспя,
и уморен да ида в нищото...

Някога, някъде далеч аз не спрях и пак вървях
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път,
но не спрях а вървях и пак вървя назад вървя.
И по ръба на пропастта аз вървях и вървях
стъпвах от тъмната страна и обратно броях,
години, дни и часове но не помнех кога в себе си съм пуснал болката.

Някога някъде далеч аз не спрях и пак вървях,
всичко все някога ще спре, но аз не спрях
срещу себе си стоях и нямах път, но не спрях а вървях.

Това което имам, това което нямам, това което губя аз.
Това което имам, това което нямам и винаги намирам аз.

През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях.
Над мен летеше моя страх, като гарван чер
следяхме се очи в очи, но не спрях, а вървях,
оставих го далеч от себе си.

Я прошел через ад, но не остановился.,
я шел и шел.
Над мной летел мой страх, как ворон чер
и он ждал, чтобы я сдался, чтобы дать ему,
потому что я был один и один...
И была тьма передо мной и во мне, но я шел и шел,
а тихие мертвые голоса звали меня к ним.
И я на мгновение захотел остановиться и уснуть.,
и устал идти в никуда...

Когда-то, где-то далеко я не остановился и снова шел
все когда-нибудь остановится, но я не остановился
я стоял напротив себя, и у меня не было пути.,
но я не остановился, я пошел и снова пошел назад.
И по краю пропасти я шел и шел
я наступил на темную сторону и, наоборот, считал,
годы, дни и часы, но я не помнил, когда в себе отпустил боль.

Когда-то где-то далеко я не остановился и снова шел,
все когда-нибудь остановится, но я не остановился
я стоял напротив себя, и у меня не было пути, но я не останавливался, я шел.

То, что у меня есть, то, чего у меня нет, то, что я теряю.
То, что у меня есть, чего у меня нет, и всегда нахожу я.

Я прошел через ад, но не остановился, а шел и шел.
Над мной летел мой страх, как ворон чер
мы смотрели друг другу в глаза, но я не останавливался, а шел,
я отдал его от себя.