Текст и перевод песни Слави Трифонов и Ку-Ку Бенд - Един приятел

Един приятел

Преди да се родя,
една секунда преди да се родя
изгубих най-голямата си битка.
Една секунда преди да се родя,
аз бях награбил Господ за реверите,
в лицето му крещях и пръсках слюнка,
наричах го със думи, от които
във гърлото ми пламваха пожари,
обезумял го блъсках във стената,
в очите ми сълзи и кръв се смесваха,
а аз крещях, заплашвах, убеждавах,
накрая даже молех като пъзльо
и исках едно единствено...
Едно единствено,
но той не ми го даде.
Докато удрях, той не се и дърпаше,
а само ми се смееше със глас.
Когато му омръзна,
той стисна юмруците ми в длани,
заби глава в челото ми и каза:
"Млъкни! Върви! Оправяй се самичък!"

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

А исках, щом тъй и тъй ще трябва да се раждам,
да се родя, но не човек, а камък.
И не защото ме е страх от хората, не само...
Не ме е страх от тях, каквито са –
плът, кръв и кости, мускули и зъби,
но ме е страх от туй, което те усещат –
тъга и самота, любов и радост,
предателства, приятелства, измами...
Не исках повече това, но го получих.
И за добавка
сърце ми даде Богът мой приятел.
"Пълни си го – ми каза – с чувства разни,
а ако щеш пък, дръж си го и празно.
Каквото да направиш – ще е грешка,
ще ти е гадно, а на мен – забавно!
Наздраве, копеле, нали? Наздраве!
Пък ти все някак там ще се оправиш"...

Повярва ли в това, което ти говоря?
Повярва ми, нали?
Млъкни! Недей да спориш!
Сълзата във окото ти показва, че ми вярваш,
краката ти в леглото ми показват, че ми вярваш.
Обичаш ли да слушаш истории, в които
все аз съм най-добрият и все аз съм победител?
Обичаш ли да идвам изстрадал и измъчен,
а ти да ме обичаш, за да не ми е мъчно?
Обичаш ли да виждаш как в дълбокото се давя
и как поемем въздух, когато насила ме спасяваш?
Обичаш ли ме всеки път, когато те излъжа,
а после ти крещя, че с нищо аз не съм ти длъжен?
Обичаш ли, когато те правя по-нещастна?
Обичаш ме, нали...
Това е най-ужасното.
Такива като теб ме карат да се раждам
отново и отново, отново и отново, отново и отново...
И все човек, не камък...

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото.

И ето ме, дойдох, изпратен тук отново -
един единствен, или един от многото,
да проверя кое се харчи повече и да сравня
силата на словото с тази на оловото

A Single Friend

Before I was born,
a second before I was born,
I lost my greatest battle.
A second before I was born,
I had seized God by the lapels,
I screamed in his face and spat,
I called him with words from which
fires blazed in my throat,
in a frenzy, I hit him against the wall,
in my eyes tears and blood mingled,
and I screamed, threatened, persuaded,
finally even begged like a jigsaw puzzle,
and wanted one thing...
Just one thing,
but he did not give it to me.
As I struck, he did not even flinch,
but only laughed at me aloud.
When he got tired of it,
he clenched my fists in his palms,
slammed his head into my forehead and said:
"Be quiet! Go away! Get by yourself!"

And here I am, sent here again -
a single one, or one of many,
to check what is spent more and to compare
the strength of the word with that of lead.

And here I am, sent here again -
a single one, or one of many,
to check what is spent more and to compare
the strength of the word with that of lead.

But I wanted, since I must be born,
to be born not a man, but a stone.
And not because I am afraid of people, not only...
I am not afraid of them as they are -
flesh, blood and bones, muscles and teeth,
but I am afraid of what they feel -
sadness and loneliness, love and joy,
betrayal, friendship, deceit...
I didn't want it anymore, but I got it.
And for change,
God gave me a friend,
"Fill it with various feelings," he said,
or if you want, keep it empty.
Whatever you do, it will be a mistake,
you will feel bad, and I will have fun!
Cheers, you bastard, right? Cheers!
As for you, you'll somehow get by there..."

Do you believe in what I'm telling you?
Believe me, will you?
Be quiet! Don't argue!
The tear in your eye shows that you believe me,
your feet in my bed show that you believe me.
Do you like to hear stories in which
I am always the best and always the winner?
Do you like me to come tormented and tormented,
and for you to love me so that I don't feel bad?
Do you like to see how I drown in the deep
and how we breathe when you save me by force?
Do you love me every time I lie to you,
and then I shout at you that I owe you nothing?
Do you love it when I make you more unhappy?
You love me, don't you...
This is the most terrible thing.
People like you make me be born
again and again, again and again, again and again...
And always a man, not a stone...

And here I am, sent here again -
a single one, or one of many,
to check what is spent more and to compare
the strength of the word with that of lead.

And here I am, sent here again -
a single one, or one of many,
to check what is spent more and to compare
the strength of the word with that of lead