Lyrics Просяци - Анелия

Като човек без дом, прост, беден и сам днес душата ми плаче,
дори и с пари, тия пусти пари не, никак не топлят.
И като след война без теб ми е дома не мога да го позная,
ето как сме днес, виж ни как сме днес сега.
Просяци сме в любовта, щом разделени сме сега,
иде ми да изкрещя, по-боли от раната.
Просяци сме в любовта, всичко тук ще изгоря,
щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек.
Щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек.
Ти гледаш ме, човек, здрав, силен човек, като бебе днес плаче,
че липсваш ми личи и силните ги боли, и не крия, а казвам.
И като след война без теб ми е дома не мога да го позная,
ето как сме днес, виж ни как сме днес сега.
Просяци сме в любовта, щом разделени сме сега, иде ми да изкрещя, по-боли от раната. Просяци сме в любовта, всичко т
ук ще изгоря, щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек.
Щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек.
В сърцето си ми ти, само, само, само, само ти, в сърцето си ми
ти, иде му да изкрещи.
В сърцето си ми ти, само, само, само, само ти, в сърцето си ми
ти, иде му да изкрещи.
Да изкрещи, как боли, в сърцето си ми ти.
Просяци сме в любовта, щом разделени сме сега, иде ми да изкрещя, по-боли от раната. Просяци сме в любовта, всичко т
ук ще изгоря, щом разделени сме с теб, аз съм просто друг човек.