Текст песни Да можеш да чакаш - Кристина Димитрова

От умора заспа и звездата, а луната смени я във мрака
В бездомен прегърна нощта както скитника родната стрята
Във съня си посрещнах те аз
Вън ранено небето заплака и забравен във
Времето глас ми прошепна: "Да можеш да чакаш"
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Две искри от забравен пожар ще запалят нов огън от нежност
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда...
Във съня си посрещнах те аз
Вън ранено небето заплака и забравен във
Времето глас ми прошепна: "Да можеш да чакаш"
И заслуша гласа на нощта, буден спомен прекрачи през прага
От устата ти до болка следа
Аз се втурнах, не можех да чакам
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Две искри от забравен пожар ще запалят нов огън от нежност
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
Две искри от забравен пожар ще запалят нов огън от нежност
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
На на на на на на на на на
Знай, да можеш да чакаш е дар, с който своята обич ще срещнеш
Знай, да можеш да чакаш е дар, дар от Бога, наречен Надежда